Oct 21, 2020, 11:09 AM

Маймуна

935 0 0

На косъм от смъртта 
в овощната градина 
подскача пред цевта 
маймуна лудетина 

 

Безгрижно, 
весело и живо,
бере си плодове 
и кряка диво. 

 

През ум не и минава 
каква опасност я грози 
пред пушката застава 
във мили сладки пози.

 

Изпусната преди
от златна клетка 
на нечий зоопарк 
на свобода,
извън решетка.

Но тя не знай, 
дори не подозира 
градината е моя частен рай, 
плода на моя кървав труд обира.

На пушката натягайки затвора 
аз луфт на спусъка обрах 
но в миг, нечувана умора, 
на място аз заспах.

 

Събуден бях от гръм и крясък 
раздиращ вик над голото поле 
на рамото почувствах силен тласък 
откат от изстрел с  бренеке.

 

Барутната завеса се разсея 
и търсейки целта с очи 
принуден бях да онемея
прострелял бях аз мойто куче.

 

Сега когато времето тече 
годината минава идва друга 
не може никак да се отрече 
че бях направил грешка груба.

 

 Затуй сега изкупвам моята вина
на пост във зоопарка всеки ден
усмихнат давам ви банани за храна
Маймуни, моля Ви, да бъда извинен!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Клажер от Килиджевци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...