Майната му на времето
Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие…
И без това не мога да взема надмощие -
над всички тях…
Какво като отлитат
седмиците,
месеците
годините?
Нали са ни преброени и без това (гадините) ?
На кой му пука?
За бръчките,
за побелелите коси,
за торбичките - не за онези от неразградим полиестер, а за онези под очите от бързо разградима телесна материя…
Не!
Аз не съм просто материя.
Аз не съм,
крака,
ръце,
огънат гръбнак,
сънна артерия,
умиращи органи,
уморени очи (разбили толкова много сърца)...
Не съм скелета, който скърца…
Не!
Аз съм само Душа.
Една голяма,
непреходна,
вечна,
преминаваща през пространствата,
неразградима,
неуморима,
винаги млада,
красива
Душа!
И няма друго.
Всичко останало е измислено,
всичко е просто безсмислено…
Майната му на времето!
Нека си отлита!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Димитров Всички права запазени
