ivaferendzia (Ива)
47 95
30.10.2008 г., 15:16 ч.

Макар да си мислим, че днес се напускаме 

  Поезия » Философска
1276 0 8

Когато прелистихме вечните страници,

разбрахме, че някъде там ще препускаме,

заедно, сякаш сме истински странници,

макар да си мислим, че днес се напускаме.

 

Още е рано да кажа завинаги,

но вярвам, че някъде чака ни вечност.

Аз не знам как смъртта ни - намира ни 

и защо сме пропити от крехкост...

 

Днешният край е утре начало.

Отвъд старостта има и младост.

Бавно клатушка се тежко махало,

натъпкано с мигове радост.

 

Но ще има покой 

за твойта душа. 

Там, зад онзи завой,

блещука дъга!

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страшен стих иве...думи не ми останаха да коментирам перото ти...просто си уникална...остани такава!поздравче и силна прегръдка!
  • Поздравчета, Ива!
  • Прекрасен стих
  • Аааа Крайно много се радвам!Благодаря ви!
    Когато знам,че от неприятните и тягостни състояния ,в които изпадам се ражда нещо "красиво" наистина съжалавам по-малко за страданието.То си струва
    Отново благодаря!
  • Но ще има покой

    за твойта душа.

    Там, зад онзи завой,

    блещука дъга!
    !!!
  • Прекрасен стих!
    Зареди ме с положителна енергия!
    Поздрав, Ива!
  • Много,много красивооо!Страхотно е!
  • Много хубаво! Поздрави, Ива!
Предложения
: ??:??