Макар да си мислим, че днес се напускаме
Когато прелистихме вечните страници,
разбрахме, че някъде там ще препускаме,
заедно, сякаш сме истински странници,
макар да си мислим, че днес се напускаме.
Още е рано да кажа завинаги,
но вярвам, че някъде чака ни вечност.
Аз не знам как смъртта ни - намира ни
и защо сме пропити от крехкост...
Днешният край е утре начало.
Отвъд старостта има и младост.
Бавно клатушка се тежко махало,
натъпкано с мигове радост.
Но ще има покой
за твойта душа.
Там, зад онзи завой,
блещука дъга!
© Ива All rights reserved.
