Макар и да боли
При теб се връщам ей така,
без блясъка в онези две очи.
Гледам те и спомням си една лъжа,
но само вътрешно боли.
Отвън съм нова, променена!
Едва ли можеш ти да ме познаеш!
Вече не личи, че толкова съм наранена
и едва ли някога ще го узнаеш.
Но аз онази обич ще изтръгна,
дори да се наложи да убия своето сърце!
Напред към огъня ще тръгна
и ще го хвана с двете си ръце!
Ще ме заболи за кратко, но ще спре!
Тогава раните завинаги ще се затворят!
Любовта и всичко в мене ще умре
и нови пътища ще се разтворят!
без блясъка в онези две очи.
Гледам те и спомням си една лъжа,
но само вътрешно боли.
Отвън съм нова, променена!
Едва ли можеш ти да ме познаеш!
Вече не личи, че толкова съм наранена
и едва ли някога ще го узнаеш.
Но аз онази обич ще изтръгна,
дори да се наложи да убия своето сърце!
Напред към огъня ще тръгна
и ще го хвана с двете си ръце!
Ще ме заболи за кратко, но ще спре!
Тогава раните завинаги ще се затворят!
Любовта и всичко в мене ще умре
и нови пътища ще се разтворят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
