Макове

21.03.2007 г., 12:26 ч.

Поезия

5.0 / 5

736 0 11

Макове
Запламтяло поле като облак на залез
от жарава, от дишаща лава, заляла
избуяли зелени надежди и нежни
недокоснати листчета, хиляди, диви
залюляни потоци край бързащи влакове...
Не успяват очите да стигнат до края
и пълзи удивление, спира до гърлото
и е тихо, и само от вятър крайпътен
лист отронен подхваща мелодия, тъжен
и полека отпуска се, сам е след вихъра
върху топлите струни – тъгуващи релси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разгадай ме ако можеш
Жените на България

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Лабиринт

Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
Пясъци

Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...

Още произведения »