21.03.2007 г., 12:26 ч.

Макове 

  Поезия
720 0 11
Макове
Запламтяло поле като облак на залез
от жарава, от дишаща лава, заляла
избуяли зелени надежди и нежни
недокоснати листчета, хиляди, диви
залюляни потоци край бързащи влакове...
Не успяват очите да стигнат до края
и пълзи удивление, спира до гърлото
и е тихо, и само от вятър крайпътен
лист отронен подхваща мелодия, тъжен
и полека отпуска се, сам е след вихъра
върху топлите струни – тъгуващи релси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Предложения
: ??:??