Mar 21, 2007, 12:26 PM

Макове

  Poetry
824 0 11
Макове

Запламтяло поле като облак на залез
от жарава, от дишаща лава, заляла
избуяли зелени надежди и нежни
недокоснати листчета, хиляди, диви
залюляни потоци край бързащи влакове...
Не успяват очите да стигнат до края
и пълзи удивление, спира до гърлото
и е тихо, и само от вятър крайпътен
лист отронен подхваща мелодия, тъжен
и полека отпуска се, сам е след вихъра
върху топлите струни – тъгуващи релси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...