Макове
Запламтяло поле като облак на залез
от жарава, от дишаща лава, заляла
избуяли зелени надежди и нежни
недокоснати листчета, хиляди, диви
залюляни потоци край бързащи влакове...
Не успяват очите да стигнат до края
и пълзи удивление, спира до гърлото
и е тихо, и само от вятър крайпътен
лист отронен подхваща мелодия, тъжен
и полека отпуска се, сам е след вихъра
върху топлите струни – тъгуващи релси...