18.09.2016 г., 15:30 ч.

Макове 

  Поезия » Друга
1919 2 7

Тези макове, кърваво алени,

сякаш първо насън ги докоснах

и душата с червено погалена,

затанцува в миг, гола и боса.

 

Тези макове с дъх на обичане,

пеперудено, нежно въздишащи,

заличаващи мойто отричане

с кръв снабдяват сърцето ми скитащо.

 

Тези макове дърпат дъгата ми,

плисват девет нюанса червено

и отмиват по малко тъгата ми.

Някак ставам добра и зелена.

 

И стъблото си вплитам го с корена

надълбоко в земята пречистена…

Но откъснеш ли пъпката алена,

капят кървави сълзи, мънистени.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??