Макове
Тези макове, кърваво алени,
сякаш първо насън ги докоснах
и душата с червено погалена,
затанцува в миг, гола и боса.
Тези макове с дъх на обичане,
пеперудено, нежно въздишащи,
заличаващи мойто отричане
с кръв снабдяват сърцето ми скитащо.
Тези макове дърпат дъгата ми,
плисват девет нюанса червено
и отмиват по малко тъгата ми.
Някак ставам добра и зелена.
И стъблото си вплитам го с корена
надълбоко в земята пречистена…
Но откъснеш ли пъпката алена,
капят кървави сълзи, мънистени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
