1.09.2024 г., 12:04

Малка водка в Рая

347 2 4

МАЛКА ВОДКА В РАЯ

 

Какво, че вече вижда му се краят,

че ще заспя под камъка габро? –

аз и отвъд ще имам малка стая

с писалище, куп листи – и перо,

 

във думите със обич ще се вглеждам –

Божествени светулки в бездни мрак,

за някого ще бъда стрък надежда,

за другито – дълбока пряспа сняг,

 

ще се събуждам всяка сутрин в 7,

и – скокнал в джинсите от кадифе,

над римните си речници приведен,

ще търся точна рима на "кафе",

 

ще пия вечер третата си бира

със чувството за преизпълнен дълг,

ще спра да вия нощем из Всемира,

където всички вием – вълк до вълк,

 

понякога – из нощи ненадейни,

при вас ще слитам за минута-две –

и ще чета прекрасните ви mail-и

в Twitter, Viber, Skype – и в ABV,

 

ако се срещнем някой ден във Рая,

ще ви почерпя с водчица "Smirnoff".

Светът ми бе прекрасна малка стая,

в която дишах цял живот Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • във думите със обич ще се вглеждам –
    Божествени светулки в бездни мрак,

    Неподражаем!
  • в Рая алкохол, цигари и огън няма!
    Така че ако държиш да почерпиш, не чакай Оня свят!
  • Значи, с това заглавие щеше да е престъпление, ако не бях прочел!
    Нека водката е голяма, но ти не бързай, има време, а дотогава, Наздраве от мен 🍺
    Поздравявам те.
  • Каква водка само имаше навремето, Валери!!! 😊👍🍀

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...