geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
15.02.2014 г., 19:59 ч.

Малката цигуларка 

  Поезия » Гражданска
378 0 2

Паважът измит от дъжда заблестя, 
тук-там проблясва локва златиста, 
но тя ги прескача, дори полетя, 
развяла опашка със сини мъниста. 

В ръката калъф със цигулка виси, 
подарък безценен е тя от баща ù, 
от малка лъка като него държи, 
когато засвири, притихва света ù'. 

На ъгъла старец протегнал ръка, 
с поглед невиждащ някого дири, 
пред него детето тихо се спря, 
извади цигулката и му засвири. 

Май тъмнината се в миг разреди, 
слепия вдигна очи към небето, 
със сълзи , без думи ù благодари, 
че с ангелска музика стопли сърцето. 

- Свири ми, свири ти, ангеле бял, 
за пръв път слепецът видя светлината! 
За този миг всичките дни бих си дал, 
в този миг Бог ми докосна душата!

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??