Малката цигуларка
Паважът измит от дъжда заблестя,
тук-там проблясва локва златиста,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.
В ръката калъф със цигулка виси,
подарък безценен е тя от баща ù,
от малка лъка като него държи,
когато засвири, притихва света ù'.
На ъгъла старец протегнал ръка,
с поглед невиждащ някого дири,
пред него детето тихо се спря,
извади цигулката и му засвири.
Май тъмнината се в миг разреди,
слепия вдигна очи към небето,
със сълзи , без думи ù благодари,
че с ангелска музика стопли сърцето.
- Свири ми, свири ти, ангеле бял,
за пръв път слепецът видя светлината!
За този миг всичките дни бих си дал,
в този миг Бог ми докосна душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
