Малката русалка
Малката русалка
(един опит за продължение на една красива приказка)
Търсех сърцето на океана
като мисъл полетяла над вълните.
Аз , един спомен – душата на русалка,
превърната във бяла морска пяна.
Не можех да си тръгна,
преди да съм прегърнала
със хиляди мехурчета от пяна
любовта му.
Не можех да изчезна, без да видя
усмивката му – бисер красота.
Не можех да не се сбогувам с него –
дом на щастието отминало.
...
Прости ми, че те изоставих,
че те замених за някаква мечта!
Океане мой, прости ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Вичева Всички права запазени
