21.02.2024 г., 12:44

Малки женски неща

607 4 5

МАЛКИ ЖЕНСКИ НЕЩА

 

Дали ще ме забравиш, аз не знам.

И тъй като старик съм непотребен,

във моята последна капка RAM

ще си прикътам споменче от тебе! –

 

кутийката от летния ти грим,

флакончето от твоя лак в лилаво,

и стръкчето трева от онзи чим,

на който ме простря, и то със право! –

 

станиола от бонбончето "Меrci",

парченцето от счупената шнола

и твоят див копнеж по Дебюси! –

със който ме гипсираше на стола,

 

билета ти в трамвайчето пред ЦУМ,

което ни отвя пред НДК-то,

и лъх от твоя "Hot Couture"-парфюм,

захвърлил ме във мъжкото ми лято,

 

прекрасните ти чизми! – жълт велур,

с които тракаш в тихите пресечки,

и аз ти щракам селфи в контражур

под всички Малки – и Големи мечки,

 

С теб се превръщам в снопче Светлина.

С теб спирам даже Земното въртене.

Една прекрасна, влюбена Жена!

И то в кого? – разбира се, че в мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...