Малки капки дъжд
Малки капки дъжд
Земята се умори
От горещината на лятото
Затова дойде есента
За да я поохлади...
Пропукана от сухия въздух
Пръстта със радост пое
Есенните дъждове
Които я съживиха за кратко...
Небето вече не е синьо
Побеляло е от облаците
Птиците отдавна отлетели
Не се чуват както преди...
Златолистата спокойна гора
Подарява на пръстта
Листо подир листо –
Пожълтелите си деца...
Поредното лято си отиде
И отново настъпи есента...
Замириса на дъжд
И дъждът заваля.
Но в същата тази гора
Толкова мокра и пожълтяла
Се разхождаха момче и момиче
Хванати ръка за ръка...
В техните очи
Гората не беше тъжна
Птиците все още се чуваха
А вятърът танцуваше с отронените листа
Не можеха да усетят тъгата
Която се носеше от всяка клонка
Прогизнала от изливащия се порой
Те усещаха само любовта...
Щастливи че са заедно
Двамата стояха под дъжда
Вкопчени един в друг
Шептяха си нежни слова...
Малки капки дъжд
Зашумяха в дъжда –
Сълзи от обич...
Йоана Р. Николова
1.09.2010г.
(за Деян Л. Иванов)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Николова Всички права запазени
