26.08.2011 г., 16:45

Малки нощтни мисли

1.7K 0 20

Мисля си нощем

кажи ми, кажи ми

още ли шепнеш моето име

не мисля

не вярвам

а и няма значение

но това си е просто моето мнение

за мене валидно

за друг..........

едва ли важно

нормално......

нали винаги има нещо продажно

било то усмивка

било нежен зов

било то надежда

било то любов.................

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елена, както се казва го ахеаад...ако така мислиш , имаш пълната свобода на действие...на мен ми изглежда малко кратко , но пък винаги може да се преработи и доразвие...харесвам ритъма на рапа...но не харесвам
    "фенки , фенки
    един дол дренки
    тази вечер си носи наколенки"
    въпреки че устата има някои хубави текстове...това не ми допада..най- малкото защото уважавам жените...вие сте много по - издръжливи и на болка , както физическа така и емоционална...много по - адаптивни...и много по - всеотдайни....да ми простят колегите по пол , но това си е моето мнение........та ако решиш давай.
    Благодаря и на всички , които не считат , че върха на архитектурата е панелния блок........ами сега.....
    хайде усмивки приятели
  • Мммдаааммм...
    А сега... на арената - дресура на маймунки
  • Шегите на страна, страхотно стихотворение, което те кара да се замислиш, кое е истинско и кое не, какво си готов да спечелиш, когато се поддадаеш на чувствата си:
    "нали винаги има нещо продажно
    било то усмивка
    било нежен зов
    било то надежда
    било то любов"



  • Ина си е такава... не й връзвай много, Нина... шегаджийка
  • Ина,за коя реклама да почерпи? Колкото и язвително да се отнасяш, не можеш да промениш нищо, ако не искаш да разбереш стиховете не ги чети. Има грамотно написани други стихотворения в този сайт, които за мен са елементарни и глупави. Те ще ти бъдат по интересни, понеже са кадърно написани.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...