Ето, идва есента.
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено,
Че всичко е във жълта пелена.
А важно е сърцето да усеща
Магията на малките неща.
Това наистина е невероятно,
Минавайки през цялата съдба,
Изтриват се злините безвъзвратно,
А спомените с най-ярката следа
са всъщност миговете щастие,
Дарени ни от малките неща.
© Мария Николова Всички права запазени