Малкият подарък

12.12.2019 г., 8:52 ч.

Поезия » Любовна

605 0 1

През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето
и свали Луната, след което
падна с трясък на Земята,
че и нещо тресна му сърцето
щом със сетен плам побягна
към причината за този трясък,
която чакаше го гневно
окъпана във звезден блясък,
а лунният пък беше с него
и в краката ѝ реши а го положи,
а тя наддаде силен крясък:
,,Луната само ли ми носиш?
Що за жесток фарс?
А къде са Звездите,
Венера,
и Марс?''

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

maistora (Красимир Тенев)

2019-12-12T08:56:30+02:00

Човек не е ли доволен на малко, и на много не е доволен. Като в приказката за ненаситната коза. Има такива жени. И началници има такива - все недоволни.