Dec 12, 2019, 8:52 AM

Малкият подарък

  Poetry » Love
1K 0 1

През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето 
и свали Луната, след което
падна с трясък на Земята,
че и нещо тресна му сърцето
щом със сетен плам побягна
към причината за този трясък,
която чакаше го гневно
окъпана във звезден блясък,
а лунният пък беше с него
и в краката ѝ реши а го положи,
а тя наддаде силен крясък:
,,Луната само ли ми носиш? 
Що за жесток фарс?
А къде са Звездите,
Венера,
и Марс?''
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек не е ли доволен на малко, и на много не е доволен. Като в приказката за ненаситната коза. Има такива жени. И началници има такива - все недоволни.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...