Dec 12, 2019, 8:52 AM

Малкият подарък

  Poetry » Love
1K 0 1

През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето 
и свали Луната, след което
падна с трясък на Земята,
че и нещо тресна му сърцето
щом със сетен плам побягна
към причината за този трясък,
която чакаше го гневно
окъпана във звезден блясък,
а лунният пък беше с него
и в краката ѝ реши а го положи,
а тя наддаде силен крясък:
,,Луната само ли ми носиш? 
Що за жесток фарс?
А къде са Звездите,
Венера,
и Марс?''
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек не е ли доволен на малко, и на много не е доволен. Като в приказката за ненаситната коза. Има такива жени. И началници има такива - все недоволни.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...