Малко фалшиво
Тази нощ вечерта е досадна,
бързо свлече студения ден…
И прибра светлината на хладно,
под едно подранило небе.
Малко тъжна от стари клишета –
за звезди, за луна и печал.
Оболена, от другаде взета,
като вметка във чужд сериал.
Тази нощ мен ми стана фалшиво
и от фалша така заболя,
че мечтите, препуснали живо,
се смалиха до шепа земя…
И навярно защото усетих
лицемерния дъх на лъжа,
пожелах си сега във сърцето
да открия онази искра,
от която ще бъде различно –
и небето, и сивият ден…
И която до смърт ще обича
лудостта, скрита някъде в мен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
