22.10.2013 г., 22:10 ч.

Малко искам 

  Поезия » Друга
434 0 4

В уморените очи човешки

искам да съм слънце бяло.

Да лекувам болестите тежки...

Дух и тяло да са цяло.

 

Във сърца широки и влюбчиви

искам обичта да бъда.

Да търпя и думите горчиви,

и във време да пребъда.

 

Във полето земно и обширно

искам аз да съм тревата.

И пред изгрев да заставам мирно,

да ми пие той росата.

 

А в прозрачна вечер - лунна, тиха,

да съм сянка на луната.

И под нея само с два-три стиха

да възпея аз жената.

 

А когато вече съм оттатък,

моят стих ще се обажда.

И от всеки птичи полет кратък

ново ято ще се ражда.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??