koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Oct 22, 2013, 10:10 PM

Малко искам 

  Poetry » Other
471 0 4

В уморените очи човешки

искам да съм слънце бяло.

Да лекувам болестите тежки...

Дух и тяло да са цяло.

 

Във сърца широки и влюбчиви

искам обичта да бъда.

Да търпя и думите горчиви,

и във време да пребъда.

 

Във полето земно и обширно

искам аз да съм тревата.

И пред изгрев да заставам мирно,

да ми пие той росата.

 

А в прозрачна вечер - лунна, тиха,

да съм сянка на луната.

И под нея само с два-три стиха

да възпея аз жената.

 

А когато вече съм оттатък,

моят стих ще се обажда.

И от всеки птичи полет кратък

ново ято ще се ражда.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??