Малко искам
В уморените очи човешки
искам да съм слънце бяло.
Да лекувам болестите тежки...
Дух и тяло да са цяло.
Във сърца широки и влюбчиви
искам обичта да бъда.
Да търпя и думите горчиви,
и във време да пребъда.
Във полето земно и обширно
искам аз да съм тревата.
И пред изгрев да заставам мирно,
да ми пие той росата.
А в прозрачна вечер - лунна, тиха,
да съм сянка на луната.
И под нея само с два-три стиха
да възпея аз жената.
А когато вече съм оттатък,
моят стих ще се обажда.
И от всеки птичи полет кратък
ново ято ще се ражда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
