Малко тъга никога не е излишна...
Избеляха ми дните - до призрачност.
И на сълзите в мен им отесня.
Може би греша. Не зная как по-иначе
своята тъга да обясня.
_____
Отпратих те - с пореден морски отлив
и днес съм с теб, като в косите - ветрове.
Отеква името ти, нощем, в мойте вопли.
Спомен за прегръдката ти мислите кове.
_____
Самотността в очите ми солено ромоли.
Изгарям се сама на кладен огън.
Не знаех, че след тебе толкова боли.
Как да оцелея днес, сама ще мога ли?
_____
Опитах се, наистина. Повярвай!
Но с теб от мен си тръгна всичко.
Чувствата ми днес надигат врява,
че ги обрекох... на необичане.
_____
Ела с прегръдките си във нощта,
с въздишка, нежно-струнно озвучена.
С очи, в които тъна, със страстта,
която може обич да зачене.
_____
Мислите ми са блуждаещо-несретни.
И безсънни - как без тебе се заспива?
Ти не разбра, а днес е безпредметно -
крещях ти "Сбогом" - не,
а "Моля те, не си отивай".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
