stenli499 (Станислава)
291 2626
20 mar 2011, 12:41

Малко тъга никога не е излишна... 

  Poesía » Otra
789 0 11

 

 

Избеляха ми дните - до призрачност.

И на сълзите в мен им отесня.

Може би греша. Не зная как по-иначе

своята тъга да обясня.

_____

 

Отпратих те - с пореден морски отлив

и днес съм с теб, като в косите - ветрове.

Отеква името ти, нощем, в мойте вопли.

Спомен за прегръдката ти мислите кове.

_____

 

Самотността в очите ми солено ромоли.

Изгарям се сама на кладен огън.

Не знаех, че след тебе толкова боли.

Как да оцелея днес, сама ще мога ли?

_____

 

Опитах се, наистина. Повярвай!

Но с теб от мен си тръгна всичко.

Чувствата ми днес надигат врява,

че ги обрекох... на необичане.

_____

 

Ела с прегръдките си във нощта,

с въздишка, нежно-струнно озвучена.

С очи, в които тъна, със страстта,

която може обич да зачене.

_____

 

Мислите ми са блуждаещо-несретни.

И безсънни - как без тебе се заспива?

Ти не разбра, а днес е безпредметно -

крещях ти "Сбогом" - не,

а "Моля те, не си отивай".

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??