Mалкото зло
Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви,
не дочувам сплетни и закани.
Долу, в ниското с мен малко чудо върви
и поспира – звезда да ми хване.
Цял живот съм така – от провал, до летеж,
но такава съдба ми отива.
А когато си ида внезапно – поглеж –
преродя се в висока... Коприва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
