5.04.2016 г., 20:11

Малък взрив

614 0 4

Те бяха родени

край различни звезди,

но срещаха поглед всяка вечер,

когато насочваха своите очи      

в небето далече, далече.

 

Не знаеха един за друг дори,

но вечно си разменяха усмивки.

С подръчни телескопи без почивка

притегляни магически, планетите оптически

разглеждаха, дори да им се спи.

 

От техните очи излезе пламък –

буквално и в метафора. Излезе светлина,

блещукаща във ириса на двамата,

и тръгна да лети във вечността,

 

за да се сблъска и направи Малък взрив

в средата на Вселената след хиляди години,

спасявайки света да не погине

и връщайки му онзи ритъм див.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Всички права запазени

-

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...