laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
7.03.2015 г., 23:09 ч.

Мамо 

  Поезия » Гражданска
714 0 6

Днес  имам толкова да ти разказвам.

Завърнах се... Не питай откъде...

Аз търся сляпо майчината пазва

и искам да съм онова дете,

 

което гонеше безгрижно пеперуди

с целунато от слънцето лице

и всяка сутрин със любов го будеха

най-ласкавите - твоите ръце.

 

Детето  се превърна във девойка.

И излетя... повика го светът.

В безсънни нощи, мамо, колко, колко

сълзи изплака, чакайки гласът

 

на дъщеря ти да ти каже само:

„Добре съм... здрава. Всичко е наред.”

Аз тичах след копнежите си, мамо,

и нямах време да се спра при теб.

 

Сега съм тук. Виж твоето момиче.

Завърнах се. И искам да остана.

На гроба ти безмълвно коленича...

Целувам те, уви,  на снимка, мамо...

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??