Мамо
Днес имам толкова да ти разказвам.
Завърнах се... Не питай откъде...
Аз търся сляпо майчината пазва
и искам да съм онова дете,
което гонеше безгрижно пеперуди
с целунато от слънцето лице
и всяка сутрин със любов го будеха
най-ласкавите - твоите ръце.
Детето се превърна във девойка.
И излетя... повика го светът.
В безсънни нощи, мамо, колко, колко
сълзи изплака, чакайки гласът
на дъщеря ти да ти каже само:
„Добре съм... здрава. Всичко е наред.”
Аз тичах след копнежите си, мамо,
и нямах време да се спра при теб.
Сега съм тук. Виж твоето момиче.
Завърнах се. И искам да остана.
На гроба ти безмълвно коленича...
Целувам те, уви, на снимка, мамо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
