Мамо

7 мар. 2015 г., 23:09

Поэзия » Гражданская

756 0 6

Днес имам толкова да ти разказвам.

Завърнах се... Не питай откъде...

Аз търся сляпо майчината пазва

и искам да съм онова дете,

което гонеше безгрижно пеперуди

с целунато от слънцето лице

и всяка сутрин със любов го будеха

най-ласкавите - твоите ръце.

Детето се превърна във девойка.

И излетя... повика го светът.

В безсънни нощи, мамо, колко, колко

сълзи изплака, чакайки гласът

на дъщеря ти да ти каже само:

„Добре съм... здрава. Всичко е наред.”

Аз тичах след копнежите си, мамо,

и нямах време да се спра при теб.

Сега съм тук. Виж твоето момиче.

Завърнах се. И искам да остана.

На гроба ти безмълвно коленича...

Целувам те, уви, на снимка, мамо...

Довереница (Дочка Василева)

2015-03-22T11:26:05+02:00

Натъжи ме...
koli4a (Никола Апостолов)

2015-03-08T15:07:55+02:00

Трогателно красиво, Нина!И мъка по загубената майка!
Харесах и го оценявам!
Честит празник 8-ми Март!!!Бъди здрава и вдъхновена!
arina-rus (Арина)

2015-03-08T13:13:23+02:00

Трогателно е, Нинче!
Честит празник и не преставай да тичаш след копнежи!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2015-03-08T11:53:50+02:00

Светлина струи от всеки ред. Бъди!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-03-08T11:45:25+02:00

Просълзи ме! Честит празник, Нина!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-03-08T11:38:12+02:00

"Сега съм тук. виж твоето момиче.
завърнах се. И искам да остана.
На гроба ти безмълвно коленича..
Целувам те, уви, на снимка, мамо..."
Тъжно, истинско..! Харесах!