Мамо
Днес имам толкова да ти разказвам.
Завърнах се... Не питай откъде...
Аз търся сляпо майчината пазва
и искам да съм онова дете,
което гонеше безгрижно пеперуди
с целунато от слънцето лице
и всяка сутрин със любов го будеха
най-ласкавите - твоите ръце.
Детето се превърна във девойка.
И излетя... повика го светът.
В безсънни нощи, мамо, колко, колко
сълзи изплака, чакайки гласът
на дъщеря ти да ти каже само:
„Добре съм... здрава. Всичко е наред.”
Аз тичах след копнежите си, мамо,
и нямах време да се спра при теб.
Сега съм тук. Виж твоето момиче.
Завърнах се. И искам да остана.
На гроба ти безмълвно коленича...
Целувам те, уви, на снимка, мамо...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
