21.03.2010 г., 18:52

Мамо

762 0 0

Пристъпваш тихичко сега,

            красива, нежна и добра,

            прекрасна мила майчица.

            До мен си винаги

            една-единствена – приятелка.

            Когато нещо ми тежи,

            пристъпваш тихо

            и говорим ли, говорим до зори.

            Не мога с нищо,

            аз да те меня, за мен – Ти си Една.

            Всеки ден грижиш се за мен,

            решаваме заедно всеки проблем.

            Ръка за ръка ще вървим

            и всички грижи ще победим.

            Майка мила и добра – перфектната жена!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...