21.03.2017 г., 18:09  

Мамо

1.5K 3 2

Мамо

 

 

Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,

дали за да покаже, че обича или че знае вече –

чии е този поглед напоен с безвремие,

който го облива с милост и смирение,

чии са тези длани нежни и любящи

и онези устни ласкаво шептящи.

„На мама са, на мама, сега ще и го кажа!

И цялата любов с ръчички ще покажа.”

 

Необятен свят, изпълнен с толкова въпроси,

а някога за нас бе колкото човешка длан –

отдавна когато гонехме вятъра боси,

с тебеширени пръсти и в погледа – плам .

Ще потънем в съдбите на безбройни хора

и истина от всяка ще прозрем.

Ще се раздаваме – нали ни си научила да сме упора,

но винаги ни ще остане, какво да ти дадем.

 

Ти колко си се борила без да разберем!

И колко си ни пазила без да осъзнаем!

Най-труден героизъм е този всеки ден

защото е неоценен, неосезаем.

Сега го осъзнаваме – майката е свята.

Жертваш се за друг – това е светостта,

но не натякваш, не дириш отплата,

боли, раняваш се но накрая пак оставя любовта.

 

Ти си там където ще се връщаме, винаги успокоени,

с въздишка как бързо времето отмина,

с почуда колко ли сме променени и големи

и с най-дълбока благодарност, че те има.

Когато най-болно ти е и най-тъжно – да стискаш зъби и да знаеш,

че носиш сили всемогъщи които могат всичко да преодолеят,

ти си майка на живота и каквото и са пожелаеш

Бог е с теб и чудеса чрез теб живеят.

 

 

Жасмин Маджид

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasminne Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...