21.03.2017 г., 18:09 ч.  

Мамо 

  Поезия » Философска
1035 3 2

Мамо

 

 

Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,

дали за да покаже, че обича или че знае вече –

чии е този поглед напоен с безвремие,

който го облива с милост и смирение,

чии са тези длани нежни и любящи

и онези устни ласкаво шептящи.

„На мама са, на мама, сега ще и го кажа!

И цялата любов с ръчички ще покажа.”

 

Необятен свят, изпълнен с толкова въпроси,

а някога за нас бе колкото човешка длан –

отдавна когато гонехме вятъра боси,

с тебеширени пръсти и в погледа – плам .

Ще потънем в съдбите на безбройни хора

и истина от всяка ще прозрем.

Ще се раздаваме – нали ни си научила да сме упора,

но винаги ни ще остане, какво да ти дадем.

 

Ти колко си се борила без да разберем!

И колко си ни пазила без да осъзнаем!

Най-труден героизъм е този всеки ден

защото е неоценен, неосезаем.

Сега го осъзнаваме – майката е свята.

Жертваш се за друг – това е светостта,

но не натякваш, не дириш отплата,

боли, раняваш се но накрая пак оставя любовта.

 

Ти си там където ще се връщаме, винаги успокоени,

с въздишка как бързо времето отмина,

с почуда колко ли сме променени и големи

и с най-дълбока благодарност, че те има.

Когато най-болно ти е и най-тъжно – да стискаш зъби и да знаеш,

че носиш сили всемогъщи които могат всичко да преодолеят,

ти си майка на живота и каквото и са пожелаеш

Бог е с теб и чудеса чрез теб живеят.

 

 

Жасмин Маджид

 

 

 

© Jasminne Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пред една икона свята коленича »

14 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??