Мамо, ти си плакала!
Мамо, ти си плакала!
С много обич - на сина ми Иво
Аз исках да изчезна, да ме няма
и ни в небето, нито на земята,
в следите на отминали измами
да не открия себе си самата;
Аз исках тъй далече да избягам,
на хаоса в космичната пустиня,
че нивга вече длан да не протяга
душа сиротна като просякиня;
Аз исках да изчезна, да забравя
за всички болки, страхове и грешки,
да се размия, да не ти оставя
на обичта ми упреците тежки...
Аз исках да изчезна, но оставям
от самота бесилката да плаче!
Не исках прошка! И не си прощавам.
Една душа прощава ми, обаче...
С много обич - на сина ми Иво
Аз исках да изчезна, да ме няма
и ни в небето, нито на земята,
в следите на отминали измами
да не открия себе си самата;
Аз исках тъй далече да избягам,
на хаоса в космичната пустиня,
че нивга вече длан да не протяга
душа сиротна като просякиня;
Аз исках да изчезна, да забравя
за всички болки, страхове и грешки,
да се размия, да не ти оставя
на обичта ми упреците тежки...
Аз исках да изчезна, но оставям
от самота бесилката да плаче!
Не исках прошка! И не си прощавам.
Една душа прощава ми, обаче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
