Katriona (Кети Рашева) - Произведения

Шофьор на такси

Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...

Katriona

Проза » Разкази

2022-03-08T14:41:32+02:00 1.1K 5 9

Когато заговорим за любов

Когато заговорим за любов,
замлъкват птиците,
за да улавят думите ни;
утихва вятърът
и чува стъпките ни. ...

Katriona

Поезия » Любовна

2021-07-25T18:52:20+03:00 1.7K 5 12

Надка на татко

Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...

Katriona

Проза » Разкази

2021-02-24T17:35:23+02:00 1.2K 6 18

Клада

Katriona

Поезия » Любовна

2020-10-04T12:05:41+03:00 1K 2 10

Мечта за прошката

Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-07-30T16:52:15+03:00 1.5K 10 17

Хляб

Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-07-21T23:57:53+03:00 1.6K 10 15

Къщата на Облаците 3

Ако си мислите, че проблемите на Облаците приключиха със циганската снаха и бебето негърче, лъжете се – големите им тревоги тепърва се задаваха. Колкото трите им момчета бяха спокойни и уравновесени, толкова най-малкото им дете се оказа диво и неконтролируемо. Едва постъпила в групата на най-малките ...

Katriona

Проза

2020-07-20T04:56:30+03:00 1.4K 2 6

Краят на вълчицата

Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-07-01T15:54:56+03:00 1.3K 9 19

Песничка за лукса

Законът на смъртта не ме тревожи -
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам - ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-06-23T20:16:15+03:00 2.1K 9 11

Къщата на облаците 2

След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо ...

Katriona

Проза » Разкази

2020-06-19T00:24:22+03:00 1.6K 5 12

Игра на Сатаната

Играе си с мен Сатаната -
опасна и смешна игра:
ту златна пара на земята,
ту мъжки лъжливи слова;
ту "верни" другари за маса, ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-06-14T13:03:38+03:00 1.5K 5 15

Лай ме, кучко!

Рани ме враг. Надигнах глас,
а той удари ми плесница
и, победена, се прострях
в калта - убита стара птица.
Защо е, Боже, толкоз лош? ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-06-05T18:26:38+03:00 1.5K 7 8

Посрещането на късмета

Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли, ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-06-04T12:10:29+03:00 1.4K 10 15

Къщата на Облаците 1

Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...

Katriona

Проза » Разкази

2019-01-27T02:19:23+02:00 2.8K 18 34

Ребро над сърцето

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...

Katriona

Поезия » Гражданска

2018-11-14T14:15:16+02:00 4.4K 37 57

Забрадката на Йозге

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Katriona

Проза

2018-03-19T11:21:04+02:00 4.2K 24 41

Турете му пепел

- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...

Katriona

Проза » Повести и романи

2018-03-01T18:36:22+02:00 2.9K 11 18

Робство

Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...

Katriona

Поезия » Гражданска

2018-02-25T16:35:12+02:00 4.3K 26 31

Клетката

Ти искаш пак да те обикна...
но виж, не ми се получава –
нима със робството се свиква?
Със плен във вражеска държава?
В спиралата на битието ...

Katriona

Поезия » Любовна

2017-11-28T16:19:01+02:00 1.9K 25 34

Измерения

Висок като планински връх
е някога животът.
По стръмното пълзя без дъх,
в дълбокото – се кротвам,
а по средата, в равнина, ...

Katriona

Поезия » Философска

2017-09-05T09:56:42+03:00 2.8K 17 22

Притаено

Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат ...

Katriona

Поезия » Философска

2017-07-27T11:23:41+03:00 2.6K 18 26

Молитва

Katriona

Поезия » Философска, Бели стихове

2017-07-07T17:56:25+03:00 1.6K 5 7

Окото

Katriona

Проза » Разкази

2017-06-27T20:05:56+03:00 2.5K 7 11

Неравноделно

Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп ...

Katriona

Поезия » Гражданска

2017-03-02T19:00:59+02:00 1.6K 9 24

Зимна импресия

Когато свърши всичко,
в смях изречено,
останалото е изплакано...
и нищо друго няма.
Аз не познавах ...

Katriona

Поезия » Философска

2017-02-11T18:10:01+02:00 1.4K 8 19

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...

Katriona

Проза » Разкази

2017-01-11T21:05:30+02:00 6.5K 39 79

Невинната, дръзката....

Като вик от дълбокото
спомен в мене звучи:
за момче синеоко
с нежни, светли черти
и за смугло момиче ...

Katriona

Поезия » Любовна

2016-11-30T14:07:09+02:00 1.7K 10 30

Айона, майка на тигър

Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...

Katriona

Проза » Разкази

2016-11-14T00:24:32+02:00 2.3K 4 8

Душа на жена

От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя – ...

Katriona

Поезия » Философска

2016-11-11T17:29:26+02:00 4.8K 31 45

Да те няма.....

Бих плакала за теб, любов,
във черен креп се бих завила,
но ти, жестоко божество,
отне ми младост, здраве, сила,
останах само с две очи ...

Katriona

Поезия » Любовна

2016-10-25T12:40:53+03:00 3.2K 17 21

Дилема

На стъклото немощно чука нищетата.
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки, ...

Katriona

Поезия » Философска

2016-08-23T16:47:49+03:00 1.4K 1 10

Звезда през януари

Кога ще ме обикне този,
когото толкоз съм обичала?
На прашна гара
с пуст перон,
на тъжен кей, ...

Katriona

Поезия » Любовна

2016-08-10T16:21:57+03:00 1.5K 17

Полет към Алгол

Ще се кача на кораба за Утре -
окаян пътник без билет
и без багаж.
Но знам,
че там ме чакат! ...

Katriona

Поезия » Философска

2016-07-31T11:06:23+03:00 1.3K 1 8

Обсесия

Помня,
бях обещана на теб.
И, противно на всяка прокоба,
те обичах!
И още те нося ...

Katriona

Поезия » Любовна

2016-07-07T11:17:41+03:00 1.8K 3 20

Брод

Дните са сиви врабци,
хищни ядачи на време,
с плячката - стръвни ловци,
бързи ездачи на стреме;
мен са ми шарен гердан, ...

Katriona

Поезия » Философска

2016-05-18T21:56:17+03:00 1.5K 19

Какво си давам сама

Животът все ме разплаква,
аз пък му се смея.
Свирепо ме гледа вещица -
майната ù и на нея!
Аз съм нещо ...

Katriona

Поезия » Хумористична

2016-03-27T17:17:48+03:00 1.7K 3 21

Тя

Често никой не знае къде е.
Във отрудени, груби ръце
тя гнезди и в гнездото си пее,
сякаш мъти обично яйце.
Тя не знае изискани думи, ...

Katriona

Поезия » Философска

2016-02-03T22:42:40+02:00 2.4K 7 30

Жълтите обувки на Тока

Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...

Katriona

Проза

2016-01-23T19:37:53+02:00 2.7K 3 20

Неповторима

Вижте ми синята рокля -
сънен петел се прокашля,
точи чертички по рамото,
спира дъждът и прокарва
тънки, последни тегели, ...

Katriona

Поезия » Философска

2015-12-23T16:37:36+02:00 1.7K 1 17

Кьде са на Господ очите?

Кой спря пред бедняка и ритна гнусливо
вонливите дрипи, сакатия крак?
Човекът изстена. А искаше само
да легне на сухо... и мъничко хляб.
Работил бе много и много бе патил - ...

Katriona

Поезия » Гражданска

2015-09-23T23:10:00+03:00 2.7K 9 30