18.07.2012 г., 10:25

Мандаринките на Мими

1.9K 0 10


Чак на Женския пазар 

ходи дядо Ганчо, стар,
и донесе мандаринки 

също като на картинка.


Ала ето тука Мими 

не обича мандарини –
цял ден купата сама

в кухничката си стоя.


– Кой не иска да яде 

тези вкусни плодове?
Седна дядо с пълна купа 

мандарини и... захрупа.


Мими нищо не разбира,

а сърцето ù примира:
„ Дядо Ганчо как яде 

тези страшни плодове?”

 

После с кукли се залиса...

Ала как се размириса
и прекрасно зауха 

цитрусовата кора!


Мимито преглътна жадно, 

взе да гледа дядо странно:

– Може ли и аз една 

мандаринка... за игра?


– Може! – рече дядо важно. – 

Лапай да не ти е гладно!

Седна Мими на шега 

с мандаринка във ръка.

Двама с дядо как ядат 

и ушите им плющят!


– Мамо, утре за награда 

на пазар съм с моя дядо!
Мандаринки две кила 

ще си купим... Тра ла-ла!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравословното хранене е трудна работа, особено ако родителите не се хранят здравословно... Но децата обичат да подражават. Тук дядото на Мими използва това неподправено детско качество.
  • Благодаря ти, Кадир! Благодаря на всички любители на детската поезия. Всички случки, описани в детските стихчета, които публикувам тук са истински.
  • Хубаво е!
  • Сладки детски стихчета редиш, Нели!
    Чакам новата книжка с нетърпение!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...