Манекен
Край витрината
се дръпнах от сновящата тълпа.
Внезапно
манекенката прекрачи
към мене и ме хвана за ръка.
Тя кАза:
- Изведи ме да поскитаме!
Да видя още нещо в този град!
Омръзна ми
една и съща улица
да гледам през витринните стъкла!
Излязохме.
И срещахме познати.
Говорихме.
И аз бях удивен:
дори ръкувайки се,
не разбраха,
че с мене е пластмасов манекен!
Вървеше
горда, стройна, дългонога,
повдигнала в презрение глава!
Облечена
по най-последна мода,
а беше само кукла, без душа.
Вечеря в ресторант.
Тя, като всички,
умееше да пуши и мълчи,
или дълбокомислено-безсмислено,
да кима през премрежени очи.
Тук лампите
започнаха да гаснат.
С тях персоналът ни предупреди,
че идва полунощ, и че е време
за нас - да заплатим и си вървим!
Валеше дъжд
по каменните плочи.
Градът, полека лека, опустя.
Универмагът
бе затворен вече.
Тогава я отведох у дома.
И до зори,
във нея тръпно влюбен,
целувах миловидното лице!
Мъжете
малко се интересуват,
дали жената има и сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени

