18.03.2007 г., 9:43

Манекен

1.1K 0 12
Бях влязъл в магазина.
Край витрината
се дръпнах от сновящата тълпа.
Внезапно
манекенката прекрачи
към мене и ме хвана за ръка.

Тя кАза:
- Изведи ме да поскитаме!
Да видя още нещо в този град!
Омръзна ми
една и съща улица
да гледам през витринните стъкла!

Излязохме.
И срещахме познати.
Говорихме.
И аз бях удивен:
дори ръкувайки се,
не разбраха,
че с мене е пластмасов манекен!

Вървеше
горда, стройна, дългонога,
повдигнала в презрение глава!
Облечена
по най-последна мода,
а беше само кукла, без душа.

Вечеря в ресторант.
Тя, като всички,
умееше да пуши и мълчи,
или дълбокомислено-безсмислено,
да кима през премрежени очи.

Тук лампите
започнаха да гаснат.
С тях персоналът ни предупреди,
че идва полунощ, и че е време
за нас - да заплатим и си вървим!

Валеше дъжд
по каменните плочи.
Градът, полека лека, опустя.
Универмагът
бе затворен вече.
Тогава я отведох у дома.

И до зори,
във нея тръпно влюбен,
целувах миловидното лице!

Мъжете
малко се интересуват,
дали жената има и сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А филмът наистина е много хубав. И той е отпреди 20, а може би дори и 30 години. Но това всъщност няма значение, важното е, че стихотворението е чудесно.
  • Много ми хареса,даже не исках да свърши толкова бързо.
  • Стихът е интересен, написан е добре и се чете с удоволствие! Наистина финала звучи малко обидно за женските уши, но много ми хареса коментара на Мария...
    "когато омръзне миловидното лице,
    повярвай ми ще ти е важно
    тя да има и сърце..."
    Наздраве, за жените-личности, които имат сърца и души, по-богати от душите и сърцата на много мъже-манекени!
  • За съжаление май че е истина, но ваша си работа. Кой каквото търси да си го намери - това е пожелание от мене. Поздрав!
  • Прекарал си един вълнуващ ден.
    Смисъл дълбок има, хубаво звучи.
    Едно хубаво виждам в този манекен,
    за разлика от жената, умее да мълчи.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...