Mar 18, 2007, 9:43 AM

Манекен

  Poetry
1.1K 0 12
Бях влязъл в магазина.
Край витрината
се дръпнах от сновящата тълпа.
Внезапно
манекенката прекрачи
към мене и ме хвана за ръка.

Тя кАза:
- Изведи ме да поскитаме!
Да видя още нещо в този град!
Омръзна ми
една и съща улица
да гледам през витринните стъкла!

Излязохме.
И срещахме познати.
Говорихме.
И аз бях удивен:
дори ръкувайки се,
не разбраха,
че с мене е пластмасов манекен!

Вървеше
горда, стройна, дългонога,
повдигнала в презрение глава!
Облечена
по най-последна мода,
а беше само кукла, без душа.

Вечеря в ресторант.
Тя, като всички,
умееше да пуши и мълчи,
или дълбокомислено-безсмислено,
да кима през премрежени очи.

Тук лампите
започнаха да гаснат.
С тях персоналът ни предупреди,
че идва полунощ, и че е време
за нас - да заплатим и си вървим!

Валеше дъжд
по каменните плочи.
Градът, полека лека, опустя.
Универмагът
бе затворен вече.
Тогава я отведох у дома.

И до зори,
във нея тръпно влюбен,
целувах миловидното лице!

Мъжете
малко се интересуват,
дали жената има и сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • А филмът наистина е много хубав. И той е отпреди 20, а може би дори и 30 години. Но това всъщност няма значение, важното е, че стихотворението е чудесно.
  • Много ми хареса,даже не исках да свърши толкова бързо.
  • Стихът е интересен, написан е добре и се чете с удоволствие! Наистина финала звучи малко обидно за женските уши, но много ми хареса коментара на Мария...
    "когато омръзне миловидното лице,
    повярвай ми ще ти е важно
    тя да има и сърце..."
    Наздраве, за жените-личности, които имат сърца и души, по-богати от душите и сърцата на много мъже-манекени!
  • За съжаление май че е истина, но ваша си работа. Кой каквото търси да си го намери - това е пожелание от мене. Поздрав!
  • Прекарал си един вълнуващ ден.
    Смисъл дълбок има, хубаво звучи.
    Едно хубаво виждам в този манекен,
    за разлика от жената, умее да мълчи.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...