18 мар. 2007 г., 09:43

Манекен

1.1K 0 12
Бях влязъл в магазина.
Край витрината
се дръпнах от сновящата тълпа.
Внезапно
манекенката прекрачи
към мене и ме хвана за ръка.

Тя кАза:
- Изведи ме да поскитаме!
Да видя още нещо в този град!
Омръзна ми
една и съща улица
да гледам през витринните стъкла!

Излязохме.
И срещахме познати.
Говорихме.
И аз бях удивен:
дори ръкувайки се,
не разбраха,
че с мене е пластмасов манекен!

Вървеше
горда, стройна, дългонога,
повдигнала в презрение глава!
Облечена
по най-последна мода,
а беше само кукла, без душа.

Вечеря в ресторант.
Тя, като всички,
умееше да пуши и мълчи,
или дълбокомислено-безсмислено,
да кима през премрежени очи.

Тук лампите
започнаха да гаснат.
С тях персоналът ни предупреди,
че идва полунощ, и че е време
за нас - да заплатим и си вървим!

Валеше дъжд
по каменните плочи.
Градът, полека лека, опустя.
Универмагът
бе затворен вече.
Тогава я отведох у дома.

И до зори,
във нея тръпно влюбен,
целувах миловидното лице!

Мъжете
малко се интересуват,
дали жената има и сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А филмът наистина е много хубав. И той е отпреди 20, а може би дори и 30 години. Но това всъщност няма значение, важното е, че стихотворението е чудесно.
  • Много ми хареса,даже не исках да свърши толкова бързо.
  • Стихът е интересен, написан е добре и се чете с удоволствие! Наистина финала звучи малко обидно за женските уши, но много ми хареса коментара на Мария...
    "когато омръзне миловидното лице,
    повярвай ми ще ти е важно
    тя да има и сърце..."
    Наздраве, за жените-личности, които имат сърца и души, по-богати от душите и сърцата на много мъже-манекени!
  • За съжаление май че е истина, но ваша си работа. Кой каквото търси да си го намери - това е пожелание от мене. Поздрав!
  • Прекарал си един вълнуващ ден.
    Смисъл дълбок има, хубаво звучи.
    Едно хубаво виждам в този манекен,
    за разлика от жената, умее да мълчи.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...