21.12.2007 г., 11:55 ч.

Маниакална нирвана 

  Поезия
5.0 / 12
660 1 16
Разровил в сърцето тревожни бразди,
впримчен в юздите на вечна промяна,
изгарящ в пожара на стари вражди,
духът ми жадува копнежна нирвана.
Сивеят дните в дивото препускане
из дебрите сгъстени в житейската гора,
повлечен от лавини в безумно спускане,
обърквам правилата на грубата игра.
Нирваната маниакална отлита надалеч,
приела чара на неопитна невинност,
с лик ужасен, покосена като с меч,
се гърчи в ноктите на плашеща пасивност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
  • Измамното усещане за дом на капчици изтича през улуците, след себе си оставя тих погром на светлини,...
  • Запитвал ли си се какво изпитва умиращото цвете в късна есен...? Под лунен сърп надеждите отлитат. М...
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...

Още произведения »