Маниакална нирвана
Разровил в сърцето тревожни бразди,
впримчен в юздите на вечна промяна,
изгарящ в пожара на стари вражди,
духът ми жадува копнежна нирвана.
Сивеят дните в дивото препускане
из дебрите сгъстени в житейската гора,
повлечен от лавини в безумно спускане,
обърквам правилата на грубата игра.
Нирваната маниакална отлита надалеч,
приела чара на неопитна невинност,
с лик ужасен, покосена като с меч,
се гърчи в ноктите на плашеща пасивност.
Завръщането към фантазията ме привлича,
виденията разиграват вихрен танц,
в сурова безпощадност времето изтича
и връщам се в реалността отново сам.
Не срещам обаче покоя очакван,
животът прилича на луд маскарад.
Навсякъде бит, отвсякъде мачкан,
духът се бунтува в житейската смрад.
Потърсих в храма копнежна нирвана,
родовите корени отново преоткрих,
овързан с въжета на вечна промяна,
с духа си вражди остарели разбих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
