Мания
Във хватката безумна на порока
живееш бясно като за последно
и не усещаш как си се заробил
в оковите на навика си вреден.
И всеки ден, и всяка нощ си мислиш
единствено за туй - да уталожиш
глада му ненаситен, и не виждаш,
че като призрак сред тълпата бродиш.
Страстта, бърлога в пазвата ти свила,
за кратко заличава всяка болка,
а после те връхлита с нова сила
реалността, стократно по-жестока.
Втълпяваш си, че все ще се отучиш
и сам се заблуждаваш, че е лесно
да станеш нов човек, ала от утре,
и "утре"-то превръща се във вечност.
Понякога наистина опитваш
да му покажеш кой е господарят:
аха-аха във пръст да го разсипеш -
и прероден, кошмарът се възправя.
В такива черни мигове си мислиш,
че много просто е да сложиш точка -
отровата в кръвта си да изчистиш,
като от вените си я източиш...
Ала не се предавай до последно:
поискаш ли отвътре - ще успееш,
защото не от друг, освен от тебе,
зависи зрънце вяра да посееш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Динков Всички права запазени
