Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
15.05.2008 г., 10:08 ч.

Мания 

  Поезия
1549 0 22

 

Във хватката безумна на порока

живееш бясно като за последно

и не усещаш как си се заробил

в оковите на навика си вреден.

 

И всеки ден, и всяка нощ си мислиш

единствено за туй - да уталожиш

глада му ненаситен, и не виждаш,

че като призрак сред тълпата бродиш.

 

Страстта, бърлога в пазвата ти свила,

за кратко заличава всяка болка,

а после те връхлита с нова сила

реалността, стократно по-жестока.

 

Втълпяваш си, че все ще се отучиш

и сам се заблуждаваш, че е лесно

да станеш нов човек, ала от утре,

и "утре"-то превръща се във вечност.

 

Понякога наистина опитваш

да му покажеш кой е господарят:

аха-аха във пръст да го разсипеш -

и прероден, кошмарът се възправя.

 

В такива черни мигове си мислиш,

че много просто е да сложиш точка -

отровата в кръвта си да изчистиш,

като от вените си я източиш...

 

Ала не се предавай до последно:

поискаш ли отвътре - ще успееш,

защото не от друг, освен от тебе,

зависи зрънце вяра да посееш.

 

© Ивайло Динков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно е обаче да посееш зрънцето вяра, ако дълго и упорито си отглеждал цяла градина с увереността, че това, от което си зависим, ти помага да живееш, без да полудееш.
  • "да станеш нов човек, ала от утре,
    и "утре"-то превръща се във вечност"

    Много истинско усещане.
  • Много си прав, Ивайло. И много хубаво пишеш.
  • ДА!
    Поздрави!
  • Изцяло споделям написаното! Прекрасен стих, браво, Ивайло!!!
  • Втълпяваш си, че все ще се отучиш

    и сам се заблуждаваш, че е лесно

    да станеш нов човек, ала от утре,

    и "утре"-то превръща се във вечност.

    Много, много добро! Продължавай все така!
  • Слава Богу на хармонията ми - пазя я със зъби и нокти!!!
    Поздравления!!!
  • Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • Прекрасно поетично послание!Поздрав
  • Браво!Органично единство между мисъл,чувство и форма!
  • Така е!Много ми хареса!поздрав!
  • Така, много мислих какво да ти напиша на този стих. Всички тези мании са вид бягство от реалността, с която по един или друг начин не можеш да се справиш, от там нататък вече следва психичиска зависимост, която далеч не е лесно лечима. Лоши са зависимостите които водят до физически увреждания, другите по-скоро нанасят душевни травми. Лечението е да се разбереш сам със себе си - единици го постигат.
    Поздрав за посланието, най-хубаво е да не се допуска, но...
  • ''...защото не от друг, освен от тебе,
    зависи зрънце вяра да посееш.''

    Е,тоя стих направо ме разби!Много ми харесва!Всичко,което си казал е напълно вярно...невероятно...Браво!
  • Всичко зависи от нас! Опимистично звучи!
    Поздрав, Иво!
  • "Страстта,бърлога в пазвата ти свила,
    за кратко заличава всяка болка..."
    Маниите,пороците,заблудите...
    Не лекуват,но понякога са утеха...
    Поздрави!
  • и сам се заблуждаваш, че е лесно
    да станеш нов човек, ала от утре,
    и "утре"-то превръща се във вечност

    Колко си прав!
  • лошо нещо е зависимостта...от каквото и да е било...
    прекрасно поетично послание...много истини казваш...
    Браво, Ивайло...трябваше някой да го каже...във стих...
  • Страхотно!!! Много истина има в този стих. Сърдечен поздрав от мен. А сега - време за цигара
  • Много ми харесва! Поздрави на Загорето, градски!
  • А ако не поискаш?Ако ти е добре така?Казваме,че искаме да се откажем от пороците си,но май не го искаме наистина.Стихът е чудесен!
  • Принципно идеята ми беше за всякакъв вид зависимост - хазарт, алкохолизъм, но виждам, че при буквален прочит съм наблегнал на наркоманията.
    Тъй че - пуши си спокойно
  • Няма да спра цигарите, ако това визираш!!
Предложения
: ??:??