Във хватката безумна на порока
живееш бясно като за последно
и не усещаш как си се заробил
в оковите на навика си вреден.
И всеки ден, и всяка нощ си мислиш
единствено за туй - да уталожиш
глада му ненаситен, и не виждаш,
че като призрак сред тълпата бродиш.
Страстта, бърлога в пазвата ти свила,
за кратко заличава всяка болка,
а после те връхлита с нова сила
реалността, стократно по-жестока. ...