Маргарита
Маргарита
Добре де! - предизвиквам те, море!
Къде е той – очаквам да ми кажеш!
Недей ме гледа! – като две и две
ще хлътна в тебе и ще те накажа!
Бълбукаш ме, море! По твойте мачти
сто парцаливи облака слухтят!
А аз ти отстоявам тук и чакам
все разни лодки с женски имена!
С коя ли „Маргарита” отпътува...
кажи, море! – изрони се брегът...
Но ти си оглушало и не чуваш –
на голо върху теб лежи нощта...
и стене с гърления вик на чайка,
а ти въздишаш с тласък на прибой...
Кажи, те моля! – ти баща, ти майка! –
нали го знаеш колко луд е той!
Отиваше му да го вее вятър –
без котва, без весла и без платна...
и станах Пенелопа в щур театър
да чакам тук бутилки със писма!
Но твоят бряг превърна се в огризка –
наръфаха го зимните вълни...
Добре, море! – кръсти ме Маргарита
и надълбоко с теб да замълчим!
Атина - Едем
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
