Маргаритки

Събира маргаритки,
носи ги на баба - 
усмихва я!
Нищо, дете,
че после 
няма да те помни,
че ръцете ти 
ще са лед по душа ѝ,
че Слънцето за нея
няма да си ти...

Ще ѝ посветѝш

безсънни нощи,

ще откриеш -

любовта се сипе

от ръцете ѝ,

дето храниха, 

държаха, 

галиха

теб.

Ти я помни,

с хубаво само,

защото всичко лошо

е вече погребано.