Събира маргаритки,
носи ги на баба -
усмихва я!
Нищо, дете,
че после
няма да те помни,
че ръцете ти
ще са лед по душа ѝ,
че Слънцето за нея
няма да си ти...
Ще ѝ посветѝш
безсънни нощи,
ще откриеш -
любовта се сипе
от ръцете ѝ,
дето храниха,
държаха,
галиха
теб.
Ти я помни,
с хубаво само,
защото всичко лошо
е вече погребано.
© Слънчоглед All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
