Събира маргаритки,
носи ги на баба -
усмихва я!
Нищо, дете,
че после
няма да те помни,
че ръцете ти
ще са лед по душа ѝ,
че Слънцето за нея
няма да си ти...
Ще ѝ посветѝш
безсънни нощи,
ще откриеш -
любовта се сипе
от ръцете ѝ,
дето храниха,
държаха,
галиха
теб.
Ти я помни,
с хубаво само,
защото всичко лошо
е вече погребано.
© Слънчоглед Todos los derechos reservados