21.12.2008 г., 15:15

Мариники

1.1K 0 13
Като някое малко, гръцко островче, скрито,
феерично омайно, в сребърна печал обвито,
натъжаваш със тежест,
осветяваш с безбрежност,
вселенско олтарна,
но на малките щастия вярна.
В стихове младолики,
някак си я обикнах
моята Мариники,
в мене с обич надникна.
Предано ме прочита.
Щом за нея помисля,
бели феи мъглите преплитат с дъги.
Мила Маги, от мен те усещам по-млада дори.


20.12.2008г.
гр. Пловдив


На един от най-любимите ми хора в този сайт, с благодарност за всички нейни хубави думи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да вдигнем тост за невероятната Маги - символът на добротата и човечността! Днес, на рожденния й ден, хората, които я обичат, я даряват с признание и любов! На Събина - благодарност за посвещението, а на Мариники - "Наздраве!"!
  • Това е най - хубавият подарък , който можеш да направиш някому - думи , идващи , направо от сърцето ... А Мариники ... милата Мариники има ли някой , който да не я обича !
  • Всички я обичаме.Поздравления за стиха!
  • Събина, възхищавам ти се на смелостта да твориш за един толкова прекрасен човек като Маги, която не може да бъде описана с думи ... или поне е много трудно Поздрави и на двете Ви
  • И аз съм благодарна на Маги за хубавите думи, които като бях нов автор в сайта ми даваха стимул.Не знам от тогава дали и колко съм напреднала, но не спира да расте възхищението ми към добротата на тази удивителна жена!Благодаря, Маги, с обич...както винаги!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...