Мариники
феерично омайно, в сребърна печал обвито,
натъжаваш със тежест,
осветяваш с безбрежност,
вселенско олтарна,
но на малките щастия вярна.
В стихове младолики,
някак си я обикнах
моята Мариники,
в мене с обич надникна.
Предано ме прочита.
Щом за нея помисля,
бели феи мъглите преплитат с дъги.
Мила Маги, от мен те усещам по-млада дори.
20.12.2008г.
гр. Пловдив
На един от най-любимите ми хора в този сайт, с благодарност за всички нейни хубави думи!!!
© Събина Брайчева All rights reserved.
Поздрави и на двете Ви