14.06.2008 г., 16:41

Марионетки на Съдбата

636 0 3
Аз знам- всеки от нас правото има
пътят си сам да избира.
Животът пътищата ни променя
и посоките ни изменя!

Но аз, знаеш, мисля - съдбата проклета
на наивните нас нишките разплита
против волите ни- никой не пита!

Играчки в нейните ръце -
глупаци, роби без право на сърце!
Стоим ние зад решетките
затворени, ка'т роби заточени.

Но дали ти ще имаш сила
от калта да се надигнеш,
на тоя звяр оръжие да вдигнеш
и господар на себе си да бъдеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...