14.06.2008 г., 16:41

Марионетки на Съдбата

640 0 3
Аз знам- всеки от нас правото има
пътят си сам да избира.
Животът пътищата ни променя
и посоките ни изменя!

Но аз, знаеш, мисля - съдбата проклета
на наивните нас нишките разплита
против волите ни- никой не пита!

Играчки в нейните ръце -
глупаци, роби без право на сърце!
Стоим ние зад решетките
затворени, ка'т роби заточени.

Но дали ти ще имаш сила
от калта да се надигнеш,
на тоя звяр оръжие да вдигнеш
и господар на себе си да бъдеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...