jollyroger (Коста Качев)
1543 16
20.12.2013 г., 10:48 ч.

Мария-Магдалена 

  Поезия » Друга
945 0 11

Мария-Магдалена

 

Тя се казваше: Мария-Магдалена...

Като библейската... И толкова красива...

След нощ една, от страст опожарена,

в  умората дъхът си ускорила,

 

целуна ме внезапно и горещо,

все още необлечена и боса

и ме обсеби смътното усещане,

че може би богиня ме докосна...

 

Аз любил бях и знаех за жените,

с вроденият им хъс за изневяра,

но този път повярвал бях наивно,

като във нова, непозната вяра...

 

И бях готов със цялото безумие

и с фанатизма на новопокръстен

след тази нощ на безконтролна лудост:

поиска ли да се кача на Кръста...

 

... Обаче тя във утрото си тръгна

не се обърна и не ме погледна,

за малко спря преди да стигне ъгъла-

превърнала се вече във легенда...

 

При мен остана само аромата

от чувствените нотки на парфюма ѝ...

И полъхът от незатихващ вятър

люлял ни диво в тази нощ безумна...

 

И спомен за очите теменужни,

без повече любов да обещават,

че нови думи вече са ненужни,

щом казаните даже се забравят...

 

... Аз хукнах като луд да я догоня

и също като Скитникът Евреин-

в движение превърнах и покоя,

но нямаше следа дори от нея...

 

Животът днес  кажи-речи изтича,

последната надежда ще отнеме,

но сме били по пътища различни,

макар и във едно и също Време...

 

... Тъй образът ѝ трайно избледнява,

че търсил съм я все в посока грешна,

а вече от години се съмнявам:

желая ли отново да я срещна...

 

Ами, ако в житейската неволя,

в надбягването дълго със Безкрая,

изгубила е нейде ореола?...

А как без ореол ще я позная!...

 

Коста Качев,

18.12.2013.

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??