Маро, пак ти пишъ...
Аз съ върнах, Маро! И къко дъ видя?
Роднуту ми селу къту никрулог!
Ублипену цялу с ръзнуцветни книги,
нъ куиту пиши: "Искам твоя Вот!".
Нигръмотни, Маро! ЖИ-ту изтървали!
Къндидати многу. Пишът и липьът.
Сички силну вярвът, чи съ ги избрали
и черпят пу кибапче и пу къс кумат.
Гледъм ги с кустюми. Сякъш ши съ женят.
Пулицаят същу съ глъвил зъ кмет.
Аз гу зная, Маро, чи е със прублеми.
Вместу дъ ги махни, чакъ луд късмет.
Утбруявъм, Маро, сички къндидати...
Други в селу нямъ! Кой ши изпрустей?
Аз аку глъсувъм, начи съм изпратил
някуй зъ зъплатъ и пуртфейл дъ вей.
Аку кажъ Пенъ - Митъ ши съ сърди.
Аку кажа Петър - Павел ши скимти...
Попъ същу искъ в селу дъ е първи
и месту свищичкъ - църквътъ гури.
Даже дяду Митю, дет умря в трънакъ,
гледъм гу стипосън с дигнъти ръце.
Аку избирът гу - Боже, ко ни чакъ...
Той кът сички други, нямъ веч сърце.
Ти пък, милъ Маро, уж си убъвицъ.
Що ни съ изфотъ кът съдиш пипер?
Другу нещу е дъ имъме кмитицъ.
Вместу с врътувръзкъ, дъ е със чимбер.
И къту спичелиш, дъ нъпрайш суфрътъ
и зъ цялу селу дъ дъдеш бънкет.
Не с пъри държавни, ами ут мъзътъ,
дету е прухладну и си имъ ред.
Твоятъ туршия, Маро, нямъ равнъ.
Буриту с ръкия - чуден иликсир...
Троскуту с мутикъ саму аку грабниш,
Бог ши тъ въздигни и зъ Свой кумир.
Маро, ши си одя! Кофти е у селу.
Сички съ слудели. Драпът зъ влъстта.
Зъ кокълъ съ зъби, живу и умрелу,
а пък буринясвъ Роднътъ стръна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Поздрави, Вальо!
