1.03.2023 г., 10:04

Мартенички

534 0 0

Мартенички, мартенички,

бели и червени,

има в тоя ден за всички,

най-много за мене.

 

Личицето ми е бяло,

бузките - червени.

Името ми е Ивайло,

от юнак дарено.

 

Вече съм на три години

и съм юначага.

Кучето на баба Гина,

даже от мен бяга.

 

А пък в детската градина

всички ме познават.

С мене да играят искат,

че съм готин, казват.

 

Всички много ме обичат,

че ги радвам с песен.

С мартенички ме закичват,

да съм здрав и весел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...