1.03.2023 г., 10:04

Мартенички

533 0 0

Мартенички, мартенички,

бели и червени,

има в тоя ден за всички,

най-много за мене.

 

Личицето ми е бяло,

бузките - червени.

Името ми е Ивайло,

от юнак дарено.

 

Вече съм на три години

и съм юначага.

Кучето на баба Гина,

даже от мен бяга.

 

А пък в детската градина

всички ме познават.

С мене да играят искат,

че съм готин, казват.

 

Всички много ме обичат,

че ги радвам с песен.

С мартенички ме закичват,

да съм здрав и весел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...