1.03.2023 г., 10:04

Мартенички

536 0 0

Мартенички, мартенички,

бели и червени,

има в тоя ден за всички,

най-много за мене.

 

Личицето ми е бяло,

бузките - червени.

Името ми е Ивайло,

от юнак дарено.

 

Вече съм на три години

и съм юначага.

Кучето на баба Гина,

даже от мен бяга.

 

А пък в детската градина

всички ме познават.

С мене да играят искат,

че съм готин, казват.

 

Всички много ме обичат,

че ги радвам с песен.

С мартенички ме закичват,

да съм здрав и весел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...