1 мар. 2023 г., 10:04

Мартенички

535 0 0

Мартенички, мартенички,

бели и червени,

има в тоя ден за всички,

най-много за мене.

 

Личицето ми е бяло,

бузките - червени.

Името ми е Ивайло,

от юнак дарено.

 

Вече съм на три години

и съм юначага.

Кучето на баба Гина,

даже от мен бяга.

 

А пък в детската градина

всички ме познават.

С мене да играят искат,

че съм готин, казват.

 

Всички много ме обичат,

че ги радвам с песен.

С мартенички ме закичват,

да съм здрав и весел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....