Мартенички, мартенички,

бели и червени,

има в тоя ден за всички,

най-много за мене.

Личицето ми е бяло,

бузките - червени.

Името ми е Ивайло,

от юнак дарено.

Вече съм на три години

и съм юначага.

Кучето на баба Гина,

даже от мен бяга.

А пък в детската градина

всички ме познават.

С мене да играят искат,

че съм готин, казват.

Всички много ме обичат,

че ги радвам с песен.

С мартенички ме закичват,

да съм здрав и весел.