20.03.2012 г., 6:39

Мартенска

635 0 6

С цветове на пресукани нишки

на пролятата кръв и честта

Аспарух от разгромните вишки

е изпращал по птици веста.

 

Те са с цвят на свенливо „Не може”

в онова късче мъничка тлен

оросило моминското ложе

във съюза предбрачно скрепен.

 

На героите в ризите бели

с потъмняла от времето кръв;

в знамената през битки превели

свободата до онзи ден пръв.

 

Затова на ревери и китки

всеки път в тези мартенски дни

носим в древните символи скрити

поколения светли мечти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нина, Бостан, Елена, Бети - Честита пролет! Благодаря за отзивите и до нови срещи.
  • Чистота!
    Поздрав!
  • Честита пролет!
  • Много объркано стихотворение, разбъркано идейно. Похвално е желанието ти да напишеш нещо патриотично, но темата не е развита добре. Не се разбира напр. откъде се взе свободата - твърде отвлечено е упомената. Все пак Аспарух не е национално освободителен герой, борещ се срещу чуждо подтисничество, а основател на Дунавска България и завоевател. Няма да се впускам в по-дълга критика, но при такъв род стихотворения няма да е зле да вложиш повече логична последователност.
  • Честита пролет, Виктор!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...